Гладни години. Няма хляб. Ровя из в-к Позвънете. Обяви. “Кастинг за млади жребци. Добро заплащане. Еротичен филм за чужбина. Тел…”
Обадих се с идеята, че щом искат коне трябва да им трябват и ездачи, а аз преди да се науча да доя магарицата на село съм я яздил и веднъж кон съм яздил. Ама за малко.Нарекоха ме шегаджия, но ме поканиха за кастинга. Коне не видях. А и не разбирам как може да се пъхне кон в този апартамент. Оставих си BMX-а в коридора.
– Одобрен си за филма. Утре снимаме. 300 лв на ден. Здрав ли си?
– Хремав съм, щото тоз грип….
– Ок, ставаш. До утре..
Малий, толкоз пари!? Голям кеф.
На следващия ден ходих на баня и се к*рдисах първи. Иде режисьора.
– Ясно ти е, че ще снимаме п*рно?
– Но?
– Какво “но”?
– Не, нали вие казахте “Ясно ти е, че ще снимаме пор, но…?” и аз чакам за “но”. А защо писахте коне, а сега пор?
– Моля? Ще снимаме ПОРНО..
– Но?
– Ще снимаме п*рнографски филм!
– “пор, но графски филм”?! Графски щото сме царско време? – недоумявам аз пропит от девствената ми същност
Тук той ме заряза, грабнаха ме едни със слушалки в ушите, дадоха ме на едни дето ми пудриха всико, съблякоха ме и бам…пъхнаха ме в една стая с голи жени и мъже, които правеха какво ли не. Абе срам, не срам – ще ви кажа. С*кс !
Омърлуших се. Кървави пари са тези 300 лв на ден. Нямаше как. Казаха ми -влизаш и почваш да я ближеш онази там долу?
Фон. Музика на Мънго Джери “Ин дъ самъртайм” Сещате ли се? Чип чи чип , а….
Отивам аз, тя се разкрачва. Навеждам се аз. Camera! Action!
– Ъ…може ли само да…?
CUT! – крещи режисьора – Какво има бе?!
– Ами тя мирише на пишано долу – вдигам раменца, а останалите се споглеждат и се ухилват.
– А на какво да мирише бе, чобан? На чубрица ли? Айдееее…
Camera! Action!
Навеждам се аз и …ближа. А носа ми тече. Едни зелени сополи текат от мен и се сливат с нейните течности. Не мога да дишам. От опитите ми да дишам се образуваха балони в сополите ми. Закашлях се. Повдигна ми се.
– CUT! – крещи режисьора – какво стана пак?!?!
– Косъм – и изпружих врат, след като се бях затичал към него да погледне в гърлото ми.
– Какъв косъм бе? От къде се извъди ти бе? От Марс ли?
– От Трошево съм. Да не познавате някой там?
– Връщай се и повече без изцепки!!!
Camera! Action!!!!!!!!!
Нещо хич не ми хареса отношението. Тези хора не са хубави. Ближа аз, а си мисля за мои неща. Въй?! Колелото?!
– Ъъъ..може ли пак? – вдигнах ръка като за изпит аз
– CUT! CUT! Какво пак бе, говедо?
– Може ли да отида до коридора за да си заключа BMX-a, че да не ми изчезне. Имам си и катинар
– КОЕ ДА ЗАКЛЮЧИШ?!
– ВМХ-а, колелото, като от филма…
– И сега ли се сети? Какво прави досега? Защо не го заключи? Какво прави?
– Ми…близах…
– Преди това бе, чвор?! Бягай и се връщай!!!!!
Отидох в коридора, после в тоалетната, вдигнах капака, пъхнах си главата, пуснах капака и ..изревах с всичка сила. Не обичам да ме наричат “дърво”. Върнах се.
И пак…
Camera! Action!
Сега мен ще ме ближат. Легнах аз по гръб и …
– Кхххниии… – изгърчотих се при първия допир още
CUT!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
– Кажи бе, делиорманецо – режисьора пак ме обижда и доби цвят на козе виме след двудневно нонстоп доене – какво пак? Косъм? Мирише? Колелото? Забравил си да си платиш тока?
– Много ме е гъдел…а и тя ми пипа дупето…ама вътре…с пръст
След увещания, кандърми и обещания от моя страна продължихме. За да не ме е гъдел тя си завря пръста в дупето ми. Заболя ме и очите ми почти сълзяха. Камерата не ме снимаше в лицето. Тези 300 лв ще ми излязат през….дупето.
И воистина возкресе. Онази си дръпна рязко пръста и аз ….се нааках.
То после не беше CUT!!!, не беше чудо…Караха ми се, търсеха хавлии, бърсаха някакви плаки, проветряваха, а беше зима….
Изгониха ме. От 300 лв ми отписаха хавлии, пропиляна лента, декори…
Останаха ми 0.80 лв…
Качих се на ВМХ-а и газ към нас. Със стотинките си купих две рогчета. Разкошни соленки. Най-хубавото нещо в този ден за мен. Затова пиша и в клуб “Любов” – за любовта ми към рогчетата. Обичам рогчета!

– Как си?
– Когато не те виждам съм много добре.

– Спира ме един младеж на улицата и ми вика..
– Госпожице може ли за минута?
– Минута , аматьор!

Спрете да се е*авате с Фики, защото накрая ще го амбицирате да изпее и “МУСТАФА БИН ЛАВ” , Ши сготвя лук”(She`s got the look) на Roxette

Дядо и баба, написали писмо до Господ:
– Много сме бедни и нямаме пари за отопление. Молим те, дай ни 1000 лева за въглища!
Завързали писмото за балон и го пуснали.
Видели полицаите балона и го свалили. Прочели писмото и решили да помогнат. Имали само 700 лева. Отишли при старите хора и им ги дали.
На другия ден гледат нов балон. Свалили го и в писмото прочели:
– Благодарим ти, Господи, но друг път не изпращай парите по полицаи, че донесоха само 700 лева.

В бирарията влиза ирландец!
Барманът се провиква:
– Съжалявам, сър, отваряме след един час…
– След час?! Е, няма как, ще почакам тук, ако не възразявате…
– Няма проблеми, сър… ще пийнете ли нещо докато чакате?

– Имате ли wi-fi?
– Не, тук е механа Старата къща, нямаме.
– Добре, тогава трябва да имате dial-up…

Мъж и жена решават да си купуват Рено. Обаче не им стигат 1000 лева. Поумували, поумували, и се сетили, че мъжът има доста заможна съученичка. И решили, мъжът да поиска от нея 1000 лева. Отива той, връща се и казва:
-Жена, ще ни даде. Ама първо иска да преспя с нея…
Жената не мислила много. Колата убава, мъжът грозен… Пущила го. Прибира се нашия, носи 1000 лева, а тя го кара да разказва. И той почва:
– Вечеря, малко пиене и у одъра. Таман да почнем, тя извади отнекъде една пчела, тури я на оная ми работа та ме ужили и почнахме. Та допреди малко. Жената, да не изпусне, напълнила вечерта една кутия с пчели, легнали, тя извадила една та го жилнала и кат почнали… На заранта тя се опъва блажено, мъжът става и казва:
– Отивам за Реното.
А тя:
– Кво Рено те гони, бе!?!Кошери ще купуваме!!! КОШЕРИ!!!

Медитацията – това е мързел, който носи удоволствие.

– Прасчо?
– Да, Пух.
– И тази Коледа си оцелял свиня такава!

Жена влиза в бар:
– 2 големи уискита! – казала тя сопната.
– Ама ще успеете ли да ги изпиете, все пак големи, че и 2? – попитал барманът.
– Абе, споко, аз съм от Сливен!
Изпила ги тя и казала:
– Още 2 големи…
– Ама сигурна ли сте, няма ли да ви дойдат много? – отново попитал барманът.
– Абе, спокойно бе, аз съм от Сливен! – отвърнала самодоволно жената.
Обърнала и тях и казала:
– Сега искам двама мъже!
– Сигурна ли сте? Двама няма ли да са ви множко, ще издържите ли?! – попитал с недоумение барманът.
– Абе спокойно бее, аз съм от Сливен! – отвърнала отново жената.
След 3 часа жената едвам се довлякла обратно на бара, погледнала бармана и попитала със сетни сили:
– Защо не каза, че и мъжете са от Сливен, бе?!

Пистолетът е като презерватива:
– Никога не се знае кога ще ви е необходим, но е по-добре, ако е под ръка.