Преди три години астрономите обявиха, че са открили фосфин – молекула, свързана с биологичната активност на Земята, в облаците на Венера. Това неочаквано откритие предизвика вълна от вълнение и дебати в научната общност.
Сега екипът, който стои зад това откритие, представи нови доказателства, разкриващи, че фосфинът е открит още по-дълбоко в атмосферата на Венера, чак до облаците.
Ръководеният екип от професор Джейн Грийвс от Университета в Кардиф, е събирал тези данни в продължение на една година, като е подчертавал тяхната допълнителна надеждност поради използването на различен инструмент. Освен това успяват да проследят промените във фосфина с течение на времето. Професор Грийвс представи техните открития на дългоочакваната Национална среща по астрономия 2023.
“Откакто получихме първоначалните данни през 2017 г., постигнахме значителен напредък”, споделя професор Грийвс. “Вече сме открили фосфина в пет отделни случая, което ни позволява да анализираме поведението му. Фокусът вече не е само върху откриването му; става дума за разбиране на това как се променя с течение на времето и какви последици може да има това.”
Първоначално екипът съобщава за откритието си през 2020 г. въз основа на две независими наблюдения. Последващо проучване, в което участват членове на първоначалния екип, обаче не успява да възпроизведе откритията, въпреки че те признават, че търсенето им е било ограничено до горните области на облаците на Венера, оставяйки възможността фосфинът да съществува в по-дълбоки слоеве.
Наскоро събраните данни, получени с помощта на телескопа Джеймс Кларк Максуел (JCMT) в Хавай, се считат за изчерпателни. Те разкриват наличието на фосфин в горните слоеве на атмосферата на Венера и предоставят доказателства за съществуването му в облаците на планетата. Това навежда екипа на мисълта, че източникът на фосфина е или в облаците, или под тях.
“Намирането на фосфин в тези региони показва, че наистина има източник, независимо дали е в облаците или под тях”, обяснява професор Грийвс. “Това е особено интригуващо, тъй като облаците са най-интересната част… има малка вероятност там да съществува някаква форма на живот.”
