Според учени от дълбокия космос се чува слабо междугалактическо бучене. И не, това не е началото на края на света.
Астрономи твърдят, че са засекли първите по рода си нискочестотни пулсации, описвани като “космическа басова нота” на гравитационни вълни, за които се смята, че са причинени от сливането на свръхмасивни черни дупки във Вселената.
Откритието може да разкрие нови тайни за това как работят чудовищните черни дупки, които се намират в центъра на галактиките. Обектите са милиони, а може би и милиарди пъти по-големи от масата на Слънцето, но за тях се знае малко, тъй като не могат да избягат от светлината.
Д-р Майкъл Кийт от Центъра по астрофизика “Джодрел Банк” и член на екипа, помогнал за откриването на сигнала, добави: “Представените днес резултати поставят началото на ново пътешествие във Вселената, за да се разкрият някои от неразгаданите й загадки.
” Много сме развълнувани, че след десетилетия работа на стотици астрономи и физици от цял свят най-накрая виждаме следи от гравитационни вълни от далечната вселена.”
Преди откритието учените са улавяли само кратки ” трептения” на гравитационни вълни, които са свързани със сливането на масивни обекти.
Но “басовата нота” се появява, след като са се настроили на по-дълбок диапазон от честоти. Смята се, че тя е причинена от една пълна гравитационна вълна, която се движи със скоростта на светлината.
Астрономите смятат, че тя се произвежда от цялата популация на двойни двойки свръхмасивни черни дупки от приблизително последните 8 млрд. години на Вселената.
“Смятаме, че всяка двойка допринася с малка вълна, която се добавя към малка вълна на друга двойка, и всичко заедно е това, което можем да видим в момента – нещо като ромон на цялата популация”, казва професор Алберто Векио от Университета в Бирмингам и член на Европейския масив за измерване на времето на пулсарите.
Професор Андрю Понцен, космолог от Университетския колеж в Лондон, добави: “Изключително вълнуващо е да видим първоначалните доказателства за тези вълни, които в крайна сметка ще ни научат изключително много за свръхмасивните черни дупки, чиято маса е стотици милиони пъти по-голяма от тази на Слънцето.”
