Формите на живот потенциално биха могли да оцелеят в условията на облаците над Венера – макар че, честно казано, не ни се иска да сме тези, които ще отидат там и ще трябва да проверят тази теория.

Венера очарова учените от години поради относителните прилики между нея и Земята.

Повърхността на Венера сега е около 475 градуса по Целзий, но геологията ѝ наподобява тази на Земята, преди парниковият ефект да се прояви в продължение на милиони години.

Освен това повърхността е покрита и със сярна киселина, така че шансовете за развитие на живот са меко казано малки. Ново изследване обаче разглежда условията в облаците над повърхността.

Ключовият момент е свързан с наличието на биосигнатура фосфин, която често се определя като признак на живот. Също така е представена идеята, че потенциалните форми на живот на планетата биха могли да използват сярна киселина по начина, по който формите на живот на Земята използват вода.

В документа се казва: “Въпреки че смятаме, че перспективите за откриване на живот на Венера са спекулативни, те не са отсъстващи”.

“Облаците могат да поддържат биомаса, която лесно би могла да бъде открита от бъдещи космически мисии, фокусирани върху астробиологията, от въздействието ѝ върху атмосферата.”

В документа се казва още: “Стигаме до заключението, че въздушната биосфера на Венера трябва да е много по-малка от земната. Въпреки това, дори такъв оскъден, строго въздушен живот би могъл да остави забележим отпечатък върху химията на атмосферата в облаците…

“Стигаме до заключението, че съществува земен прецедент за механизми, които биха могли да задържат поне част от облачните частици, съдържащи живот, във въздуха на Венера, и това не позволява на цялата екология неизбежно да падне към гибелта си в горещите, долни слоеве на атмосферата.”