Археолози откриват мощи на първата известна богиня в света!

Древната асирийска столица Нимруд някога е била смятана за една от най-важните археологически находки в света.

Експертите започват първите разкопки на 3000-годишния град, който се намира в днешен Ирак, още през 40-те години на XIX в., като откриват останки от дворци, скулптури и някои от най-ранните примери за писменост, познати на човека.

По- рано тази година екип от Иракския държавен съвет за антики и наследство и Университета на Пенсилвания възобновиха разкопките на 3000-годишен храм, който е бил посветен на месопотамското божество Ищар.

Богинята на любовта и войната е най-старата известна богиня в света благодарение на ранните писмени свидетелства за нейното поклонение.

Храмът на Ищар е бил опожарен, когато Нимруд е бил разграбен от нахлуваща армия през 612 г. пр.н.е., но въпреки това той остава съкровищница с хилядолетни реликви.

След завръщането си на мястото международната група археолози прави някои удивителни находки, най-забележителната от които е фрагмент от каменен паметник, изобразяващ самата богиня – първият по рода си.

“Най-голямата ни находка през този сезон беше впечатляващ фрагмент от каменна стела, на който е изобразена богинята Ищар в символ на звезда”, казва д-р Майкъл Данти, експерт по културно наследство в университета в Пенсилвания.

Откритията на Данти и колегите му през годините хвърлят светлина върху разкоша на Нимруд в някогашния му вид.

По време на по-ранни разкопки същият екип разкрива 2800-годишен дворец, принадлежал на асирийския цар Адад-Нирари III, управлявал в периода 810-783 г. пр. н. е.

Този път те откриват в двореца две колосални, издълбани каменни основи на колони и фрагменти от слонова кост и черупки от щраусови яйца – доказателства за някогашната му впечатляваща украса.

Откриват и тронна зала, която вероятно се е отоплявала с преносим отоплителен уред на колела – нелошо за място на няколко хиляди години.

Екипът подчертава, че все още има много работа за вършене, особено що се отнася до разчистването на отломките.

Но техните усилия и символичното разкриване на Ищар доказват, че омразата никога няма да има последната дума над любовта.