На 8 март един мъж станал преди всички, приготвил закуска, събудил децата, нахранил ги, изпратил ги навън да играят, измил чиниите, пуснал пералня, заел се да приготвя грандиозен празничен обяд, приготвил го, проснал прането, посрещнал семейството, сложил масата, измил чиниите, изсушил ги, изгладил, приготвил децата за училище, вечерта ги нахранил, проверил им домашните, изкъпал ги, сложил ги да спят, закърпил дрешките, легнал си, забил поглед в стената, чака жена си, лежи и мисли:
– Само да не ми налети, Господи? Само да не ми налети…

– Защо закъсня за училище?
– Ами излязох късно от вкъщи.
– А защо не излезе по-рано?
– Вече беше късно да излизам по-рано…

Богат е този с добри приятели.

“За всяко нещо има подходящо време и място” – си помислих в два през ноща, оставих бормашината и взех китарата..

– Какво място смятате да заемете в нашата компания в близките пет години?
– Бих искал да заема такова място, от което никой да не вижда монитора на моя компютър.

– Хората правят пари, а ти?
– Как да ги прави тия пари, ма? Като от сутрин до вечер съм на работа!

Някакъв се връща от работа. Жена му казва:
– Хайде да обядваме!
– Обядвах в службата.
– Да ти направя ли кафе?
– Пих в службата.
– Искаш ли си вестника?
– Четох го в службата.
– Е, би могъл все пак да проявиш малко нежност!
– Проявих в службата…

Прителката ми каза, че съм незрял и е крайно време да порасна…
Познайте кой вече няма да бъде допуснат в къщичката ми на дървото…

Изсечени гори. Бетонирани плажове. Изгорели газове. Такава ли планета искаме да оставим на Лили Иванова?!

– Тате, телефонът ти звъни.
– Какво пише?
– Щабът!
– Вдигни! Майка ти е.

И под най-красивата паунова опашка се крие обикновен кокоши гъз!

Хем ми е голям, хем е дебел, хем е от естествена кожа… Портфейла бе, да не вземете да си помислите нещо друго…