Вървял си Зайо Байо през гората – и гледа един храст шава. Отишъл по-близо надникнал из зад храста и що да види – двама мечока педали се чукат. В този момент обаче, мечоците го забелязали и тръгнали да го гонят, защото е свидетел. Заека тръгнал да бяга с все сили… Но мечока таман го настигнал и таман да го хване и Зайо – хоп и скочил в някаква дупка. Мечока моментално бърка, хваща нещо, вади го, а то се оказва някакъв енот, който се разкрещява:
– Пусни ме бе, пед*раст нещастен!

Върви си заека през гората целият в лайна. Среща го лисицата:
– Кво е станало бе Зайо?
– Бих мечката и ми се посра в ръцете…
По-късно го среща Вълка:
– Кво е станало бе Зайо?
– Абе бих мечката и ми се посра в ръцете…
Стига заека до хралупата си и на вратата го посреща едно от малките му, провиквайки се:
– Мамо, мамо, ела да видиш – мечката пак си е избърсала гъза с татко…

Кумчо Вьлчо паднал в една яма. Минал Зайо Байо и започнал да му пикае на главата. Изпикал се един път, втори път, но като дошъл пак, не щеш ли паднал в ямата и казал на вълка:
– Ако щеш вярвай, ама идвах да ти се извинявам!

Върви заека през гората и крещи:
– Педераси, педераси!
Спира го лъва и пита:
– Зайо, кви са тия работи, бе?
Заека пак:
– Педераси, педерасииииииии!
– Зайо, ма недей така! Срамиш ни пред другите гори!
– Педерасиии, педерасиииииии…
Лъва ядосан почва и той да крещи:
– Заек, млъквай, бе! Не виждаш ли, че още мляко устата имаш, а крещиш тука!?
– Не е мляко! Педерасиииииии! Педерасииииии!

Тича Заека през гората и среща Вълка.
– Защо бягаш, Зайо? – пита го вълка.
– Остави се, Вълчо, някой с три т*шака оправил Лъвицата и сега Лъва обикаля цялата гора и го търси.
– Добре де, ти защо се притесняваш, нали имаш два.
– Да, но Лъва първо ги къса, а после ги брои.

Зайо седи на пьн в гората и си пили ноктите. Минава лисицата.
– Зайо, какво правиш?
– Пиля си ноктите, че ще шибам лъвицата.
Лисицата се зачудила и си тръгнала. Минава вълкът.
– Зайо, какво правиш?
– Пиля си ноктите, че ще шибам лъвицата.
Вълкът и той се почудил и си тръгнал. Минава мечката.
– Зайо, какво правиш?
– Пиля си ноктите, че ще шибам лъвицата.
И мечката си тръгнала.
Из гората се понесла мълва. Даже и лъвът разбрал, ядосал се и решил да види каква е работата. Отишъл при Зайо.
– Зайо, абе ти какво правиш?
– Абе, нищо. Пиля си ноктите и си говоря глупости.

Лъвът издал заповед горските животни да не пият и който пие, ще бъде изяден.
На другия ден лъвът чува пиянски песни и намира зайчето пияно.
Лъвът:
– Зайо, ще те изям. Издадох заповед!
Зайчето:
– Моля те, не ме изяждай, обещавам, че повече няма да пия.
На следващия ден лъвът пак чува пиянски песни и пак намира зайчето пияно.
– Е, Зайо, вече ще те изям, няма прошка.
– Моля те, вече няма да пия, за последно беше.
На третия ден лъвът пак чува пиянски песни и побеснял намира зайчето в гьола.
– Зайо, вече няма прошка, изяждам те на секундата.
Зайчето (с пиянски глас):
– Лъвчо, ти нали издаде заповед горските животни да не пият?
– Да.
– Е, ние рибите какво общо имаме с тая работа?

Върви Вълкът през гората и гледа на една полянка – Заека седи на един дънер и с един голям камък се удря между краката и вика “Оооххх… кеффф… кеффф… ооохххх..”. Решил и вълкът да опита, намерил си полянка с голям дънер, взел един гооолям камък и… се ударил с все сила по т*шаците – “Ауууууууу…” извил от болка вълка. Като му поолекнало тръгнал да дири Заека… открил го на полянката до дънера. Пита го Вълка:
– Абе Зайо, какъв ти е кефа като се удариш по т*шаците?
– Кефа е като не уцелиш бе, шемет!

Отива Зайо Байо в сладкарница и пита продавача:
– Имате ли толта от молкови?
– Ми, нямаме.
Отива на другия ден и пак пита:
– Имате ли толта от молкови?
– Ми, нямаме.
И така 4-5 пъти и решили да направият торта от моркови. На другия ден идва Зайо и пита:
– Имате ли толта от молкови?
– Имаме.
– Много е гадна, нали…

Вълкът си купил мотор и решил да повози заека. Качили се двамата и вълкът вдигнал 100 км/ч и попитал заека:
– Зайо, напика ли се?
– Не.
Вдигнал 150 км/ч.
– Зайо, напика ли се?
– Не.
Вдигнал 200 км/ч.
– Зайо, напика ли се?
– Да.
На другия ден заека си купил мотор и решил и той да повози вълка.
Качили се, заека вдигнал 100 км/ч и попитал:
– Вълчо, напика ли се?
– Не.
Вдигнал 150 км/ч.
– Вълчо, напика ли се?
– Не.
Вдигнал 200 км/ч.
– Вълчо, напика ли се?
– Да.
– А сега се и насери щото немам спирачки.

Влязъл Зайо Байо в една сладкарница, ударил с юмрук по тезгяха и изревал:
“Дайте ми една торта с моркови!”
“Нямаме торта с моркови”, отговорили му любезно.
На другия ден пак влязъл Зайо Байо, ударил с юмрук и изкрещял: “Дайте ми торта с моркови!”. Отново му обяснили, че нямат.
И така няколко дни наред, докато на продавача му писнало и казал: “Ако още веднъж ми удариш с юмрук по масата, ще ти закова лапите за нея!”
На другия ден влиза Зайо Байо и плахо пита: “Извинявайте, моля ви се, случайно да имате пирони?”
“Не.”
“Тогава бързо ми дайте една торта с моркови!”

Вълкът и лисицата решили да се гаврят със заека. Срещат го и му викат:
– А, Зайо, ти що си без шапка бе? – и го съдрали от бой.
На другия ден отново го срещат, но този път заекът предвидливо си сложил шапка.
– А, Зайо, ти що си със шапка, бе? – и пак го съдрали от бой.
Така няколко дена се гаврили, що си със шапка, що си без шапка и бой. По едно време им писнало и решили да сменят стратегията. Наговорили се: “Утре като видим заека, ще му искаме цигара. Ако ни даде с филтър – Що ни даваш с филтър, ако ни даде без филтър – що ни даваш без филтър и пак ще го бием!”. Зайчето обаче, било в храстите и чуло всичко. На другия ден носи две кутии цигари, с филтър и без филтър. Срещат го вълкът и лисицата и му искат цигара:
– Ей, Заек! Я дай една цигара!
– С филтър или без филтър? – пита Зайо.
Вълкът и Лисицата се спогледали, почесали се и в един глас изревали:
– Абе заек, ти що пак си без шапка?

Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи:
– Как си, лисо? – попитал я заека.
– Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника… Бягай зайо, защото… – рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка.
– Какво става с тебе, Вълчо? – рекъл заека.
– Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника… не виждаш ли… Бягай, защото… – едва-едва рекъл вълка.
Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче:
– О-о-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! – рекла мечката.
Уплашил се заека и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си:
– Добърррр деннннн!

Върви си лъвът из гората, а насреща му лисицата плаче.
– Защо плачеш?
– Заекът ме излъга и ме на*ба…
– Гледай го ти! – казал лъвът и продължил. Среща вълка – и той плаче.
– Какво ти се е случило?
– Заекът ме излъга и ме на*ба…
– Виж го ти хитрецът!
Продължил нататък и среща мечката – също плаче.
– Какво е станало, защо плачеш Мецо?
– Заекът ме излъга и ме на*ба…
– И тебе ли? Ще я видим ние тая работа!
Продължил нататък лъвът и гледа – заекът стои до една дупка и мисли.
– Абе Зайо, ти цялата гора си на*бал – бива ли такива работи?
– Остави се лъвчо, това са бели кахъри. Тука в тая дупка има злато, а аз не мога да го стигна, ащото са ми къси лапите…
– Къде, къде – казал лъвът, навел се и бръкнал в дупката с лапи.
– Ах ти хитър заек!

Докарали й значи на Кума Лиса въглища. Обаче тя не могла сама да си ги прибере и тръгнала да търси помощ.
Първо отишла при Баба Меца и й казала:
– Бабо Мецо, ще ми помогнеш ли да си прибера въглищата довечера?
А Баба Меца отговорила:
– Ми виж сега, мойто момиче, с удоволствие бих ти помогнала, обаче довечера с Дядо ти Мецан такова… нали се сещаш.
Отишла си разочарована Кума Лиса, какво да прави. Отишла до Вълчо, обаче и той й се извинил по предлог, че довечера имат работа с вълчицата. И Кума Лиса, вече крайно опечалена, се запътила към убежището на Зайо Байо, който се славел като най-големия мързел в цялата гора. Пристигнала тя, обяснила му каква е ситуацията и той казал:
– Кума Лисо, с удоволствие бих ти помогнал, обаче имам една много страшна венерическа болест.
И лисицата:
– Ееее,няма нищо бе, Зайо, на мене това не ми пречи!
А той:
– Ама много е страшна бе, кума! Нямаш представа просто.
И лисицата вече крайно изнервена, го попитала:
– Добре де, каква е тая твойта венерическа болест толкова страшна?
– Ми боли ма оная работа за твойте въглища!