Финансовият министър провежда съвещание за бюджета. Чуват се различни предложения:
– Да увеличим патентните данъци!
– Може! – съгласява се той.
– Да увеличим акцизите!
– Добре!
– Да увеличим тока и парното!
Министърът пак е съгласен.
Един присъстващ плахо предлага:
– Да увеличим заплатите и пенсиите…
– А-а-а, стига вече увеличения!
– Този автомобил Ваш ли е?
– Частично е мой.
– Как така?!
– Ами как, по документи е на жена ми, кара го синът ми, понякога за уикенда го взима дъщеря ми, когато трябва да се ремонтира е мой.
Две деца си говорят:
– А пък във вашето семейство казвате ли молитва когато седнете да ядете?
– Не, ние сме италианци, ние можем да готвим.
Съпругът:
– Трябва да уволним нашия шофьор. Днес за трети път едва не ме уби.
Съпругата:
– Е, нека му дадем поне още един шанс!
Въпрос към радио Ереван:
– Какво е светлинна година?
Отговор на радиото:
– Сметката за тока за дванадесет месеца…
Срещат се двама приятели:
– Пешо, как беше почивката?
– А бе, мани! През цялото време валя дъжд!
– Ама като те гледам, си хванал тен.
– А, тен – това е ръжда…
Един мъж се прибира изненадващо от командировка. Нахлува в спалнята при жена си и без да пита много-много започва да оглежда и да търси. Поглежда в гардероба, поглежда в банята, поглежда под леглото – нищо.
След като обръща цялата къща наопаки се връща при жена си в спалнята, поглежда я победоносно и със злорада усмивка казва:
– Остаряваш и погрозняваш, а?
Учителят възлага на учениците да напишат по две изречения, в които да има по пет глагола. После отива при Иванчо:
– Прочети какво написа!
Иванчо става и чете на глас:
– Мама готви, чисти, шие, пере и глади. Татко яде, пие, пуши, чете и спи.
Банковият чиновник Ралф се обръща към шефа си:
– Сър, може ли да ми увеличите заплатата, защото се ожених?
– Много съжалявам, но банката не носи отговорност за нещастните случаи извън работно време.
– Внимателно стъпвай с крачетата, че има камъчета,- нежно я предупреждава той придържайки я за лакътя.
След сватбата:
– Върви внимателно, тук е пълно с камъни.
След няколко години семеен живот:
– Къде тръгна през камънака, ма!
