Новообразуваната Вселена е хаотично място, в което се случват някои от най-екстремните катаклизми.

През този ранен период може да се е образувала нова форма на свръхенергийни колосални мехури, които са се блъскали един в друг с висока скорост. В скорошно проучване изследователите са дали на тези огромни мехури прозвището “балонтрони”.

Летливото взаимодействие на тези гигантски мехури би довело до образуването на огромна енергия, надвишаваща дори енергията, генерирана от съвременните ускорители на частици.

Енергията на балонтроните може да е стимулирала развитието на неуловимите частици тъмна материя и микроскопичните черни дупки в ранната Вселена.

Четири фундаментални природни сили управляват всичко във Вселената: електромагнетизъм, силна ядрена сила, слаба ядрена сила и гравитация.

Тези сили определят дори ежедневните ни дейности, независимо дали ги забелязваме, или не – от играта на баскетбол до поставянето на магнит върху хладилника.

Физиците отдавна са изказали хипотезата, че в среда с изключително висока енергия тези сили биха функционирали като единна велика сила на Вселената (обединена сила).

Според авторите сливането на тези четири сили би могло да се случи много скоро или дори секунди след Големия взрив, когато Вселената е била изпълнена с огромно количество енергия.

С охлаждането и разширяването на ранната Вселена обаче обединените сили може да са започнали постепенно да се разделят в поредица от фазови преходи.

Огромните мехури може да са се образували между тези преходи.

Според докладите силите вътре в тези мехури са били напълно разделени, като същевременно са поддържали свързаност извън тях. С течение на времето тези мехури са се разширили и са се сблъскали с високи скорости, което е довело до дълбоката трансформация на ранната Вселена.

Новото изследване показва също така, че сблъсъкът и разширяването на мехурчетата биха породили гравитационни вълни, които все още присъстват милиарди години по-късно – като фоново бръмчене във Вселената.

Изследването също така показва, че сегашното ни разбиране за ранната Вселена е само повърхността на огромен айсберг, с множество скрити механизми, които очакват да бъдат открити.

Учените очакват, че предстоящите усъвършенствани детектори – като LISA и телескопа “Айнщайн” – ще им позволят да съберат преки доказателства за съществуването на балончетата. Свежите прозрения от тези технологии могат да разширят разбирането ни за хипотетичната тъмна материя и ранните години на Вселената.