Мъж и жена се разхождат в зоопарка и се спират пред клетката на мъжка горила, която спокойно си седяла.
Мъжът рекъл:
– Я му покажи малко бедро!
– А бе ти луд ли си гледай, че има много хора!
– Айде мааа, покажи му да видим какво ще направи!
Жената вдигнала полата и разголила бедро. Тогава маймуната започнала да ръмжи,станала и започнала да обикаля нервно, насам-натам!
Тогава мъжът пак казал:
– Я му покажи малко цица!
– Абе ти наистина не си добре, гледай колко хора има!
– Айде маааа, покажи му да видим какво ще направи.
Жената се разголила и показала женски прелести. Тогава маймуната скочила като обезумяла, хванала се за клетката, заблъскала с всичка сила и заръмжала ужасяващо.Тогава мъжът казал на жена си:
– Айде сега влез вътре и му обясни,че те боли главата!
– Извинете, може ли да Ви кажа нещо хубаво?
– Да, разбира се!
– Много хубаво Ви се клатят циците, докато вървите…
По случай юбилейното недоспиване, ще си сложа празничните торбички под очите.
С*ксът е като пакетче печен слънчоглед. Докато не свършиш, не си спокоен.
На изпит в Медицинската академия студент трябва да определи на кого принадналежи този или онзи мозък. Той казва:
– Този мозък е принадналежал на професор, защото има много гънки, вторият мозък е на обикновен човек, а третият е на военен, защото има само една гънка.
– Пиша ви петица – казва професорът. – Вашите отговори бяха правилни, с изключение на третия случай. Това не е мозъчна гънка, а следа от фуражката.
– Иванчо, кажи сега какво най-много ти хареса в музея?
– Как учителката падна по стълбите…
Баба влиза в аптека:
– Имате ли йоден калий?
– Не, но имаме цианкалий.
– А разликата каква е?
– С 2 стотинки е по-скъп.
– Докторе, не съм добре!
– Много хубаво…
Иванчо се прибира от училище с кървящ нос. Майка му го пита:
– Защо ти кърви носа, сине?
– Ами в училище от носа ми падна една стотинка.
– И какво?
– После целият клас ми се нахвърли да търсят стотинки.
Когато казвам на моя, че ще сме заедно навеки, започва тихичко да плаче… Толкова е романтичен милия…
Оххх, така ми се спи, че няма значение с кого…
Един хайдутин разказва за смелостта и подвиэите на ружината му:
– Вървя си аэ през гората с мойта дружина юнаци, всичките с бели калпаци, с навити мустаци, с голями пищаци…
– Брей!
– …и в този момент срещаме турци! Те – двама, а ние – сами.
