Един спечелил от тотото. Не казал на никого от фамилията, а направо тръгнал да се забавлява, както си е мечтал цял живот. След баровете и дискотеките, дошъл ред и на публичния дом. Влязъл, мадам го посрещнала както се полага и му показала албума да си избера момиче. На петата снимка, едно, което много приличало на балдъзата му, на която пък цял живот имал мерак, прекъснало понататъшното гледане.
– Пета стая!
Влязъл, вътре балдъзата му, самата тя!
Като го видяла, балдъзата започнала да се вайка:
– Оле, бате! Оле, бате, ооо… ооо!
– Спокойно, батьовото! – пазарна икономика.
– Ти предлагаш, аз плащам…
Тя, обаче, продължавала да вика – оле, бате…, оле, бате…
Свършили, а тя все – “оле, бате, оле, бате…”
– Еее…! Стига де! Защо още крякаш?
– Ам, добре че не взе шеста стая!
– И що!?
– Щот кака е там…

Искаш приказка за лека нощ?
Просто напиши смс на твоята половинка с текст “Знам всичко!”

Малка обява:
– Продавам яйце-бияч!

Дъще, този младеж е сирак и е инвалид. Не се омъжвай за него.
– На мен не ми трябва красавец.
– Не за това. Съжали го, и без това животът достатъчно го е наказал.

С*ксуалните ни предпочитания с жената почнаха доста да се различават. Тя обича бавно и нежно, а аз със съседката.

Иванчо към Марийка:
– Искаш ли да ти бъда личен ловец?
– Искам, и какво?!
– Ами всеки ден ще ти удрям по няколко “патки”

– Добро утро! – каза пациент, по погрешка свален в моргата.
– Бе кво утро, бе… тук е моргата.
– Ми гутен морген тогава!

Мама ми обеща, че ако си подобря оценката по география, ще ме пусне в Италия да видя Айфеловата кула…

Жабата и жирафът си говорят. Жирафът казва:
– Много ми е приятно като ям. Храната бавно се спуска по гърлото ми и вкусът остава за дълго.
А жабата казва:
– А как е като повръщаш?

Чакаш, чакаш края на работния ден, прибираш се у дома и там… БАМ, втора смяна в кухнята…

Иванчо отива на гости при баба си. Баба му го пита:
-Какво е станало? Пак ли се скараха майка ти и баща ти?
-Да. – казал Иванчо. – Мама беше на почивка и е донесла със себе си някакъв трипер. Подарила го е на тате, на комшията Спас и на чичо Пешо от съседния вход. Сега всички се карат и разправят по стълбите в блока. Само едно не мога да разбера, тоя трипер дето го е донесла, малко ли е бил или не го е разделила по равно.

Свалка: “Пътят към сърцето ти проходим ли е при зимни условия?!”