Учените току-що хвърлиха нова светлина върху една от големите загадки на разширяващата се Вселена на Айнщайн.

С помощта на квазарни “часовници” те са успели да наблюдават ранен момент от еволюцията на Вселената, когато тя се е движила изключително бавно, се казва в изявление за пресата.

Това забавяне на времето показва, че масивните черни дупки в древната Вселена се държат точно така, както предвижда общата теория на относителността на Айнщайн.

Според общата теория на относителността на Айнщайн би трябвало да наблюдаваме как далечната и древна Вселена се движи с много по-бавна скорост от днешната. Наблюдението на такъв древен период от нашата Вселена обаче се оказа предизвикателство.

“Поглеждайки назад към времето, когато Вселената е била на малко повече от един милиард години, виждаме, че времето тече пет пъти по-бавно”, обяснява водещият автор професор Гераинт Люис от Университета в Сидни.

Учените са използвали данни от наблюдения на 200 квазара, които са хиперактивни свръхмасивни черни дупки в центровете на ранните галактики. Използвайки тези данни, те са успели да измерят това огромно забавяне на времето.

Времевото разширение се отнася до явлението, при което различни обекти усещат времето по различен начин в зависимост от техните относителни скорости или гравитационни потенциали. Това се наблюдава например при факта, че геосинхронните спътници отчитат времето по различен начин от часовника на Земята.

“Благодарение на Айнщайн знаем, че времето и пространството са взаимосвързани и че от зората на времето в сингулярността на Големия взрив Вселената се разширява”, казва професор Люис.

“Това разширяване на пространството означава, че нашите наблюдения на ранната Вселена би трябвало да изглеждат много по-бавни, отколкото времето тече днес. В този документ ние установихме това до около един милиард години след Големия взрив.”

Преди новото изследване учените са използвали свръхнови за измерване на забавянето на времето, датиращо от около половината от възрастта на Вселената.

Въпреки че свръхновите – масивни експлодиращи звезди – са невероятно ярки, те са много трудни за откриване в много древната Вселена. Вместо да използва свръхнови, екипът на новата статия използва квазари, за да измери това забавяне на времето във Вселената още преди една десета от възрастта и.