Блондинка отива в съда, за да подаде молба за развод.
– Мъжът ми ме скъсва от ч*кане! И денем, и нощем, нямам никакъв покой… Нямам сили вече, искам развод!
– Добре, госпожо, съдът ще разгледа вашата апелация!
– К`во ще и гледате бе, цъфнала е като майска роза…

Между адвокати:
– И какво ще правим след Страшния съд?
– Как какво?! Ще обжалваме!

– Какво търсиш сега пак в хладилника?
– Стори ми се, че някой чука!

Директор на лудница вика при себе си един от лудите и му казва:
– Последните медицински изследвания показват, че сте излекуван. Можете да си ходите.
Лудият:
– Г-н Директор, може ли да поостана още около месец?
– Как така? – чуди се директорът.
– Ами видите ли… преди известно време започнах да пиша роман. Атмосферата тук ми помага творчески и ще ви помоля да ме оставите докато го довърша.
– Добре – съгласил се директорът – но като го довършиш ми го донеси да го прочета.
След около месец лудият влиза отново в кабинета му с огромен ръкопис.
Директорът го взел, отворил на последната страница и прочел следното:
“Хан Крум пристига на бойното поле !”
Странен завършек, мисли си директора и отваря на първата страница а там…
“Хан Крум тръгва за бойното поле !”
Хм… тръгва… пристига… какво ли ще е по средата- продължава да се чуди директора.
Започва да отгръща листите на ръкописа един по един а там навсякъде пишело:
“Тъгъдък, тъгъдък, тъгъдък, тъгъдък, тъгъдък, тъгъдък.

Из Шогун:
-Куранага стана?
-А, стана?!
-Пипни сама!!!
-О, чогун чогун!!!

Пешо звъни на съседката:
-Ленче,случайно да ти се намира крив макарон?
-Защо?
-Ами жена ми каза:“С*кс ще видиш само през крив макарон”…
-Ааа,влизай,влизай,все ще се намери нещо….

Как се запознах с нея ли ??? Ами …. събудихме се заедно.

Oт вчера се разхождам с балон и роза, така всички си мислят че имам гадже. дано не увехне до 8 март че 5 кинта…

– Тате, защо на Пежото лъвчето в емблемата е изправено?
– Оглежда се за сервиз сине!

Аз съм българче – НОВ ПРОЧИТ !!!
Аз съм българче! Не мога,
без ракия да живея.
Искам да съм като Ботев,
но да пиша не умея.
Аз съм българче свободно,
над закона аз живея.
Всичко българско и родно
ще продам, ако успея.
Аз съм българче и расна,
в дни на преход, в мътно време.
Син съм на земя прекрасна:
„Хайде да я окрадеме!”
Аз съм българче и зная –
таз земя е най-прекрасна,
Имам ли пари и връзки
в обществото ще израстна.
Аз съм българче обичам,
наште планини зелени
Във боклук да се зария –
първа радост е за мене.
Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
Ям лекарства и ваксини –
ще живея сто години.

Млад мъж влезнал в бижутерия. Продавачката казала:
– О, господине, добре сте дошли при нас! Заради наближаващия празник на жената 8 март, ние имаме отстъпка от 20%. Купете нещо за вашето момиче. Можем да ви предложим злато с форма на сърце. Вашето момиче ще се влюби!
Мъжът тъжно казал:
– Аз нямам момиче…
Продавачката очудена казала:
– Не може да бъде! Вие сте снажен, привлекателен, висок мъж, а нямате момиче. Защо така?
Мъжът още по-тъжно казал:
– Жена ми не позволява.

Две приятелки си говорят:
– Кажи ми – би ли преспала с мъжа ми?
– В общи линии не…
– Защо?
– С нищо не е по-добър от моя!
– В общи линии си права…