Иванчо и Марийка си играят на компютъра. Иванчо използва момента, че тя е разсеяна и пуска ръка, да и опипа циците.
Марийка:
– Такъв шамар ще ти отпера… че и Google не може да те намери!

Орнитолог остана втрещен, когато свраката, на която току що беше поставил пръстен, каза “Съгласна съм!”

Всяка машина може да стане машина за пушек. Особено, ако не си чел инструкциите.

Колкото по-скъп телефон си купуваш, толкова повече се убеждаваш, че основната му функция е да звъни.

В ресторант, сервитьорът се обръща към клиент:
– Как намирате пържолата си?!
– О, намерих я съвсем случайно под един картоф от гарнитурата, бъдете спокоен…

– Ей, къде си ги помъкнал тия дърва, бе!?
– За зайчетата бе горски, за зайчетата ги нося, да ядат гадинките.
– Че те зайците дърва ядат ли, бе?
– Ами ако щат да ги ядат бе горски… Кат ни ги ядат ши ги изгоря.

Доживях бяла мечка да ме моли да я приютя на топло.

Няма особено значение откъде ще тръгнеш, важно е да знаеш накъде отиваш.

Никога не се отказвай.

– Какво се получава като кръстосаш крава и костенурка?
– Теле с каска.

Как се чете приказка на 3-годишно дете:
– Ще ми прочетеш ли тази книжка?
– Да.
– Прочети ми я.
– Добре де. И такааа. Грозното Патенце…
– Къде е?
– Ето го тук. Един ден…
– Какво е това?
– Яйце. Слушай сега. Един ден една…
– Къде е майка му?
– Ето я майка му. Един ден една патица мътела яйцата си…
– Това ли е майка му?
– Това е патицата, да.
– Какво е това?
– Грозното Патенце. Черупката се пропукала и то се излюпило…
– Има крака.
– Да, патенцето има крака. То заплувало в езерото…
– Тук няма крака. Къде са му краката?
– Те са във водата, като плува. Патенцето тръгнало към фермата…
– Какво е това?
– Селянин. Той минал покрай патенцето…
– Не! Това е дядо Коледа!
– …!
– Какво е това?
– Дядо ти Коледа, нали така каза? Слушай сега. Той занесъл патенцето у дома.
– Къде?
– В тях!
– Тука ли?
– Да. Най-сетне то успяло…
– Защо спи?
– Защото било много уморено! Слушай. Но дошла пролетта…
– Какво е това?
– Грозното Патенце.
– Това не е грозно патенце!
– Красивите лебеди като малки са много грозни патенца.
– Не е грозно!
– Ще млъкнеш ли? То полетяло над поля и градини, над цъфнали дървета и видяло едно езеро с три много красиви лебеди…
– Къде са фтиците?
– Ето ги лебедите Фтици.
– Това са лебеди!
– Да, това са лебеди. Патенцето доплувало до тях и навело глава: ‘убийте ме!’
– Къде са лебедите?
– Ето ги лебедите.
– А това?
– И това е лебед.
– Лебед… Какво е това?
– Това е… пате някакво, летящо!
– Къде е грозното патенце?
– Ааааaaaaaaaaaaaaaa…

Тъмна нощ. Гора. Вървя си аз… Сама. Изведнъж се появява сянка и ме пита:
– Ти какво така, девойче, през горичката?! Сама?!!!
Аз, с въздишка:
– Сама…
– А не те ли е страх така, в гората, в един през нощта?!
– Ами как да не ме е страх… Току-виж, изскочили отнякъде ченгета, а пък аз нито личната карта си нося, нито разрешителното за пистолета…