Върви Пинокио по улицата угрижен и замислен…
Среща го татко Карло.
– Какво става, сине? Какво те мъчи, защо си тъжен?
– Ами, какво да ти кажа, татко. Нали знаеш, че с Малвина се обичаме?
– Да, за любовта ви с Малвина всички знаят.
– Да, ама не можем да правим с*кс. Аз съм дървен, тя е от парцали и все по някоя треска се закача някъде.
– О, сине! Не се кахъри повече за това! Ето ти тази шк*рка, по заглади се малко и всичко ще е наред!
След известно време пак се срещат. Пинокио ухилен до ушите.
– Как си, сине? Потръгнаха ли нещата с Малвина?
– Каква Малвина, бе тате?! Аз нали си имам шкурка.

– Знаеш ли, че бягането е полезно за здравето?
– Глупости, до сега не съм видял катеричка или заек да живее по-дълго от костенурка!

– Лельо, защо се гримираш?
– За да стана по красива миличък.
– А защо не ставаш?

Млад художник представя картина в галерия.
Уредникът:
– Как се казва вашата картина?
– “Във Враца”.
– А тези двамата голи на нея кои са?
– Жена ми и Иван. Ебат се!
– А вие къде сте?
– Ем.. във Враца…

Ауу, колко сте галантен! Кой ви възпита така добре?
– Тате. Винаги казваше: “Ако искаш да еббш, требва да бъдеш любезен”

Ставам сутринта и ми е едно хубаво. Измивам си косата с най-новия шампоан. Стана мека като коприна. Обличам си най-сeкси роклята, която имам (пазя я за специални случаи). Лакирах се с розов лак, сложих лек грим, но все пак такъв, който да подчертае сините ми очи. Извадих любимата си огърлица и си я сложих. Като се погледнах в огледалото, осъзнах, че днес в офиса ще съм номер 1. Излязох от нас, вървя и виждам, че определено цялото ми старание има ефект. Стигнах до офиса, качих се в асансьора, а заедно с мен влезе и шефът ми…и ми развали настроението само с едно изречение:
– Какво си облякъл бе, Трифоне???”

Хей, искаш ли да излезеш с мен да си гледаме телефоните в някое кафе?

След 11 септември… Буш пред първокласници.
– Деца, знае ли някой от вас какво е “терористичен акт”?
Едно момиченце вдига ръка:
– Ако едно дете си кара колело на тротоара и един пиян шофьор го блъсне…
– Не, моето момиче, това е “нещастен случай”.
Друго момиче вдига ръка:
– Ако стане земетресение и много хора загинат…
– Не, това е “голяма загуба”.
Става едно момче и казва:
– Когато ракета удари “Еър Форс 1”.
– Браво, моето момче – възкликнал Буш – Можеш ли да обясниш на твоите съученици защо?
– Ами… нито е “нещастен случай”, нито е “голяма загуба”…

На пазара:
– Това генно-модифициран морков ли е?
– Не, защо питате?
Морковът:
– Да, а защо всъщност питате?

Едно момиченце много мрънкало на баща си:
-Тате, искам кукла.Моля те,купи ми кукла.Татеееееееееее! Куклааа…
Бащата се ядосал, свалил си гащите и казал:
-Това, ще е твоята кукла!
-Мерси тати! Урааа…
Една сутрин, бащата се събужда, с адски болки в слабините. Поглежда си х*я.Целият лилав. Отива при щерка си:
-Какво си направила, ма?
-Ами, тате, аз. Докато обличах и събличах куклата, тя повърна и аз я набих с точилката.

– Как ти е адреса?
– 173.168.15.10
– Не пич, как ти е локалния адрес?
– 127.0.0.10
– Ах ти откачалко. Имам в предвид физическия ти адрес?
– 29:01:35:62:31:58

Момче отива в казармата. Преди да се сбогуват, баба му му дава съвет:
– И слушай, най-важното е, когато видиш офицер да го поздравиш. Разбра ли?
– Разбрах, бабо!
На следващия ден, момчето тъкмо е пристигнало в казармата. Вижда възрастен мъж с униформа и се приближава до него:
– Ти офицер ли си?
– Да.
– Много поздрави от баба ми!