Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
– Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
– Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
– Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете. . .
– А мислиш ли, че шарана помни?

– “Щом ме бие, значи ме обича.” – помислил си Чисора и не спрял да се хвърля в прегръдките на Кобрата.

– След хубав с*кс, жената заспива.
– Аматьори! Моята заспива по време на с*кс .

На сегашният здравословен пълнозърнест хляб, едно време му викахме типов и хранеха прасетата с него…

– Господин полковник, нашите разузнавачи плениха съгледвач! Ще заповядате ли да го обесим?
– В никакъв случай! Та нали от бесилката той ще огледа разположението на целия ни полк!

Наши момчета студенти, след упорит дългогодишен труд, най-после стигнали до дипломиране в Оксфорд. Кланси, синът на Кире от Горно Цурене, бил първи. Той излязъл пред комисията, разгънал табла със статистически графики, окачил на дъската чертежи, заредил апарат с диапозитиви, наслагал на масата пред комисията различни реалистични макети и започнал с плам в душата и блясък в очите да доказва научният си труд на темата „Църцорене на вода от пробита тенджера“. След един час и половина пламенна защита, време през което в залата царяла мъртва тишина, човека избърсал потта от челото си и приключил защитата си. Залата се изпълнила с бурни овации и откъслечни викове – „Браво“, всички скочили на крака, а лорд Брисбейн ректора на университета, с мъка успокоил публиката и просълзен казал:
– Уважаеми колега, приятелю, тук е Оксфорд – сърцето на науката. Ние всеки ден разглеждаме научни трудове, но това което вие представихте днес е КОСМИЧЕСКО!!! Ние толкова гениалност на куп не сме виждал – почерпен опит от миналото, анализ на настоящето, поглед в бъдещето… накратко казано, вашият труд е просто брилянтен. Но има един проблем, не можем да ви дадем научна степен с това просташко заглавие – „Църцорене на вода от пробита тенджера.“
– Мога ли да го сменя? – попитал българина.
– Може, разбира се, но да не се отклонява от темата. – отговорил лорда. Нашият помислил три минути и се върнал с новото заглавие:
– „Неравномерно изтичане на флуид, от стоманен цилиндричен съд с отвор в основната част“.
Заглавието веднага било прието и българският учен получил научна степен и място на стената на славата в Оксфорд. След него – защитавал Джордж – /Гошко синът на Пеше от Долно Цурене/, но той не се забавил толкова много и след около един час излязъл с научната степен в джоба. Вечерта, по стар български обичай, новите ни оксфордски лауреати седнали в кръчмата да отпразнуват и да се докарат до състояние „тармък“ от уиски и мезета. По едно време, този който защитавал втори, казал:
– Колега, добре, че видях как те разиграват за заглавието на дисертацията, та прибягах и набързо смених и моето, че да не ме занимават с глупости.
– И какво е заглавието, колега? – заинтересувал се първият.
– „Духовната потребност на духовенството от духова музика.“ – с гордост отговорил колегата.
– Не, бе, кажи работното заглавие.
– Аааа, работното ли? Ами работното беше „За чий х*й му е на калугера цугтромбон“.

Изпит! Студент тегли билет, поглежда го и веднага пита Професора:
– Извинете, мога ли да пробвам късмета си още вендъж?
– Пробвайте Колега!
Студентът тегли нов билет, но физиономията му отново е кисела и професорът го подканва да изтегли още веднъж… На Третия път Професорът казва:
– Добре Колега… Ще ви пиша 3. Щом нещо търсите, значи нещо знаете…

Целият свят е сцена и всички ние сме актьори, но вместо да играем, седим и чакаме да започне пиесата или се натискаме в тъмното…

В живота на мъжа има две големи разочарования:
Първият път, когато не се получи втори път.
И вторият път, когато не се получи първи път…

Първата брачна нощ, младоженците си лягат и започва луд с*кс, мъжа като я почнал отпред, отзад в устата … и така 4 пъти, накрая починал малко извадил го направил си една чикия и се изпразнил върху лицето й, после станал и се изпърдял злобно . Жената учудена попитала защо?
– Първо – казал мъжа – да знаеш че, те обичам!
– Второ – да знаеш, че и без тебе мога!
– И трето – да знаеш, че аз определям атмосферата!

Тийнейджър издържал шофьорски изпит и попитал баща си, който бил свещеник, дали може да излезе със семейната кола.
-Да, може, ако изучиш Библията, залягаш над учебниците в колежа и се подстрижеш.
След месец момчето пак попитало дали може да излезе с колата. Баща му отговорил:
– Гордея се с теб, сине. Ти изучи Библията и оценките ти в колежа са отлични. Но още не си се подстригал.
– Помислих за това, татко – отвърнало момчето. – Знаеш ли, Самсон е имал дълга коса, както и Мойсей, Ной и даже Исус.
– Вярно е – потвърдил бащата. – И затова навсякъде са ходели пеш.

На другия ден след купон двама приятели си говорят:
– Аз снощи опънах Мимето..
– Как ще си я опънал като аз си тръгнах с нея?!?
– Тогава кой спа на дивана в кухнята?
– Стоян..