Влиза един човек в бара. Там вижда друг, който седи намръщен и държи питие. На бара пред него има бутилка уиски и някакво много мъничко човече, не повече от трийсет сантиметра високо, което свири на също толкова миниатюрно пиано.
– Какво става? – пита първият.
– Заповядай, налей си – предлага вторият.
Първият грабва бутилката и тъкмо да си налее, от нея неочаквано излиза облак дим и се появява един дух.
– Пожелай си нещо – казва му духът. – Каквото искаш, ще го получиш.
– Лесна работа – отговаря мъжът. – Искам десет милиона кинта.
Духът кимва и изчезва в нов облак дим, а барът тутакси се отрупва с милиони, милиони лъскави, дрънчащи винтове.
– Какво, по дяволите, е това? – ядосано вика мъжът.
– Да не си глух? Казах кинта, идиот такъв. Не винта. – И недоумяващо поглежда другия до себе си.
Онзи само свива рамене и тъжно посочва с глава мъничкия пианист на бара.
– Ти какво? Да не си помисли, че съм си пожелал трийсетсантиметров пианист?

Две блондинки си седели на една пейка в парка.До тях се приближил един младеж и ги заговорил:
– Добър ден – казал – аз съм Петър, а вие?
– Ние не.

Запознах се със скромна и симпатична девойка. Водя я в едно барче, да се опознаем, да си поговорим.
Питам я:
– Ти какво ще пиеш душице ?
А тя :
– Не съм претенциозна, каквото и ти.
Въодушевен, махнах на келнера и поръчвам:
– Две водки и два портокалови сока.
А девойката тихо и кротко добави:
– Еми, тогава и за мен две водки и два сока.

Отишла една жена при Конфуций и го попитала каква е разликата между моногамията и полигамията. Конфуций извадил пред нея пет чайника и пет чаши, и казал:
– Налей от един един чайник в петте чаши и пробвай. Харесва ли ти?
– Харесва ми. – съгласила се жената.
– А сега, налей от петте чайника в една чаша и пробвай. Харесва ли ти?
– Още повече ми харесва. – възхитила се жената.
– Глупачка! – изкрещял Конфуций. – Цялата притча развали!