Подполковник Уилям Хенри Ранкин е единственият известен човек, който почти се е удавил, докато е бил в небето. Пилотът от Корпуса на морската пехота на Съединените щати има една от най-удивителните истории и някак си е доживял да я разкаже.
Подполковник Уилям Ранкин е ветеран от Втората световна и Корейската война, който използва военната си подготовка и инстинктите си, за да оцелее при едно от най-бруталните падания, от които някога се е отървал човек. Ранкин е летял на боен самолет F-8 Crusader – еднодвигателен свръхзвуков изтребител, базиран на самолетоносач. Той летял заедно с лейтенант Хърбърт Нолан. Точно тогава нещата се объркват изключително много.
На 26 юли 1959 г. Ранкин лети с F-8 Crusader от военноморската военновъздушна база South Weymouth в Масачузетс до военновъздушната база на морската пехота Beaufort в Южна Каролина. Около 18:00 ч., минути преди Ранкин да започне да се спуска към Бофорт, пилотът чува скърцащи звуци, идващи от двигателя на самолета. Двигателят спрял и светнала предупредителната светлина за пожар. Ранкин дръпнал лоста за задействане на допълнителното захранване и той се счупил в ръката му.
Реактивният изтребител F-8 Crusader на Ранкин претърпява пълна повреда на двигателя, докато лети на 47 000 фута във въздуха и се движи със скорост 575 MPH. Ранкин е принуден да скочи от повредения самолет, докато се издига на 9 мили над повърхността на Земята.
Кислородната маска на Ранкин му е помогнала да диша в разредения въздух. Но пилотът не е носил костюм под налягане, така че след като скача, декомпресията мигновено предизвиква спукване на кръвоносните съдове. От очите, носа и ушите му е започнала да тече кръв.
Повечето парашутисти скачат от 12 000 до 14 000 фута във въздуха, а Ранкин е бил на повече от 40 000 и не е носил костюм под налягане. Стомахът му е започнал да се подува до повече от два пъти размера си, а носът му всеки момент е можел да изригне. Ранкин започнал да се чуди дали декомпресията няма да го убие.
Ранкин трябвало да се справи и с температури от 65 градуса под нулата. Той е загубил едната си ръкавица по време на катапултирането и лявата му ръка е била напълно изтръпнала заради измръзване. Ръцете и краката му изгаряли и е имал чувството, че върху кожата му директно е приложен сух лед.
След това нещата някак си са станали още по-лоши, защото Ранкин се озовал в мощен буреносен облак. В продължение на около пет минути Ранкин нямал почти никаква видимост, докато бил в тъмния буреносен облак, който блокира слънчевата светлина.
Парашутът на Ранкин е трябвало да се разгъне на височина 10 000 фута, но силната буря задействала преждевременно барометричния превключвател на парашута. Най-лошото било, че парашутът се отворил, докато той буквално се намирал вътре в гръмотевичната буря. Подполковникът бил обсипван с дъжд, градушка и светкавици летели навсякъде около него. Силните течения в буреносната клетка намалили терминалната му скорост във възможно най-неподходящия момент.
Дъждът бил толкова силен, че той помислил, че може да се удави, и бил принуден да задържа дъха си. Този морски пехотинец едва не умрял от удавяне на 30 000 фута в небето. Наоколо са се сипели и градушки, които са можели да пробият парашута.
Ветровете изхвърлили Ранкин над парашута му и го завъртяли в кръг, като го накарат да повърне. “В един момент получих морска болест и ми стана тежко”, казава той. Бурята го издърпала във въздуха и след това Ранкин паднал, когато се приземил върху парашута.
Окървавен и натъртен, Ранкин излиза от гората и търси път. Накрая забелязал шофьор, който го закарал до селския магазин в близкия град Ахоски, Северна Каролина. Оттам се обадил за линейка и бил откаран в близката болница.
Ранкин е получил измръзване, рани, натъртвания и тежка декомпресия. Но той не е имал никакви сериозни или дълготрайни последици от травматичното си преживяване. Прекарал няколко седмици в болницата, бил освободен и се върнал на служба.
